Най-самотният човек на света - полярникът Вячеслав Короткий
Вячеслав Короткий - професионален полярник, специалист-метеоролог. Работно място - Северния полюс. През последните 30 години, той пътешества с арктически кораби, а в този момент населява някогашното село на брега на Баренцово море Ходовариха и запустелия морски фар. Тук Вячеслав организира своите метеорологични измервания. На 63 години е, има брачна половинка, която живее надалеч от неговата месторабота - в Архангелск. Двамата с нея нямат деца.
Фотографът Евгения Арбугаева /по поръчка на The New Yorker/, показва невероятният живот на Вячеслав и споделя: " Светът на градовете му е напълно непознат - той не го приема. Мислех си, че е избягал от целия свят в търсене на някакво избавление тук. Но оказа се, че това не е по този начин. Тук Вячеслав въобще не се усеща самичък или уединен. Винаги е дружно с ветровете, с природата и времето, които учи. "
Вячеслав Короткий инспектира при пълнолуние изоставения фар в Ходовариха. Навремето този маяк упътвал моряците, пътуващи по Северния морски път.
Вячеслав населява древен дървен дом в опустялото село. Всички метеорологични измервания нанася в специфичен дневник.
Метеорологичният дневник, атласът и всички останали потребни и значими за работата книги, са разхвърляни върху бюрото му. Снимката на Юрий Гагарин е изрязана от вестника, съобщаващ за неговата крах през 1968 година.
До колене във водите, измервайки нивото на Баренцово море.
По радиостанция, Короткий предава данните от измерванията на друга метеорологична станция, откъдето те се изпращат към Москва. Често известията за снежни стихии и ураганни ветрове се забавят точно затова.
В свободното си време, Вячеслав прави такива къщички от кибритени клечки.
В направената от него лодка, той обича да припалва по цигара.
Ходовариха, 25 януари 2014 година Короткий смъква показанията от метеорологичната кабина, намираща се на 5 минути от вкъщи му. Над него е Северното зарево.
Поглед към Баренцово море през илюминатора на дизеловия електроход " Михаил Сомов ", който доставя храна и принадлежности на Вячеслав един път годишно.
От прозореца на своята дървена къща, Короткий следи пустинния пейзаж, а очите му са попили цялото синьо на морската простор.
фотоси: Евгения Арбугаева │източник:The New Yorker